добре си дошла;
чукаш възбудено
по мойта врата.
Дали да те пусна
в момента незнам,
защото отдавна
стоял съм тук сам.
И чаках аз теб
да дойдеш сама;
пламък, искрица
и къс топлина
тук да оставиш
самотна и ти
с обич - забрава
да ме дариш.
А сега късно идваш
след дъжд и след зной.
Със пръсти помилваш
следи от порой
по мойта врата
следи от любов
и тъжна жена;
не съм аз готов...
...тебе да пусна;
бъди тъй добра
обратно върни се
от къде си дошла.
Ела след година.
Пак потърси
вратата очукана
от чужди сълзи.
Попътай ме там
на прага изправен,
дали тебе чакам
от сълзи изпразнен,
нов и пречистен
от старите болки
и малко замислен,
но не и чак толкова.
