Недей

Ще ме оставиш ли така?

Недей, недей;

...във сълзите и в самота?

Нима ще тръгнеш тъй сега?

Недей, недей;

...аз знам, че всичко е лъжа.

Аз знам че лъгала си ти.

Недей, недей;

...за старите лъжи ти не плачи.

Не тръгвай, чакай остани...

недей, недей;

...не казвай нищо, просто спри.

С жестокост ти не ме боди.

недей, недей;

...не си чак толкова жестока ти.

Вдигни глава и погледни.

Недей, недей;

...за старите лъжи ти не плачи.

Изобщо смисъл няма ли?

Недей, недей;

...не отговаряй, не, не, спри.

Нима ще ме оставиш тук?

Недей, недей;

...дори и не издавай звук.

Да тръгна с теб на другите на пук?

Недей, недей;
...оставам тук....

Кажи ми да

Кажи ми да каквото и да питам;

заший ме като стар износен джоб.

Харесай си конче от твойта игленица,

с която шила си джобове цял живот.

Кажи ми да дори и да не искаш;

огледай се във мен като във вир.

Отпий от вира, навред вода разплискай

с моята любов организирай пир.

Кажи ми да без да казваш друго;

със моята любов ти нахрани света.

На моето послание стани съпруга;

на мойта черна страст стани жена.

Кажи ми да и после не продумвай;

след да-то вътре в теб ме приеми.

Не само част а цял, от край до докрай;

на всякъде където тръгнеш ме вземи.

Отдай ми се движи се с мене в ритъм,

с ръка ме поведи и направи ме роб.

Кажи ми да каквото и да питам;

заший ме като стар износен джоб.

Влюбеният поет

Пътнико мил ,добре си дошъл

стискам твоята морна ръка

седни тук при мен, кажи ми сега:

минал надлъж и нашир ти света.

Видя ли ти пътнико, някъде там

най - хубавата жена на света

и ако да, кажи ми да знам

дали във сълзи обляна бе тя?

Попита ли нея горкичката тя,

защо тъй плаче, дали ,о дали

загубила близък или пък, о да

по стара любов, о дали, о дали

плачеше там най - хубава тя?

А каза ли тя или просто със свян

обърна се тя и продължи

избърсала своята черна сълза

Тръгна ли тя към свойте мечти.

Защото тя, пътниче, милата тя

точно на там пое преди век,

а стигнала ли ги бе и ако да

дали е намерила в тях своя лек.

А ако плачеше милата тя

каза ли име, пита ли за някой

за кой, за кого, за къде, за кога

защо не говориш, почакай, постой.

Кажи ми ти, пътнико сълзите избърса ли

на най - красивата, милата тя

каза ли й, че аз тука я чакам и

питам за нея, деня и нощтя...

На другата маса стояха двамина

и гледаха тоя станник как сам

стои и говори, сам господина

а нямаше никой пред клетия там.

- Луд ли е тоя. - единият пита -

що тъй сам си говори, с кого,

призрак ли бял, там му е зрител,

или пък със съвест води там спор.

- Не знаеш ли?- другият му отговори-

това е поета, влюбен в жена.

Сякаш луд, сякаш сам си говори,

а всъщност той седи с любовта.

Всеки ден сяда на същата маса

и пита той, себе си сякаш, ей там

и никога отговор не получава

и всеки път става и тръгва си сам.