виждам те и ти ме виждаш;
чувам те и ти ме чуваш,
а край нас май всеки онемял е;
ни ни вижда, ни ни чува,
всеки в свой затвор царува,
а пък ние с теб сме роби на греха.
Сякаш всичко почва отначало;
никой не е важен
само аз и ти
само твоята усмивка, от която онемявам;
само моя поглед хванат в плен във твоя;
само аз и ти и нашият копнеж красив.
Сякаш не е отначало, а е същото,
каквото беше и миналият път
и предният; и първият е същият;
все така е от сътворението на света.
Сякаш никога не ще да свърши този миг
и следващият и след него другия
във който сме затворили своя вик
на отчаяние, което досега и двамата сме трупали.
И тъй без вик; и тъй без другите
във вечен миг от сътворението на света
ще те целуна и ще си отприщя чувствата
и сякаш всичко пак ще почне отначало....
....и тъй до края на света.
