четвъртък, 12 август 2010 г.

Жена

Една жена те кара да въздишаш;
една жена те кара да не спиш;
със пръст във тъмно името и пишеш;
във тъмното над образа и бдиш.

С една жена си лягаш и събуждаш;
тя далеч е, но я виждаш ,май че ти;
в мислите ти яхнала вихрушката
на отдавна необяздени мечти.

Една жена зове те тайно в мрака;
протяга длан да хване свойто име тя;
името, което ти написа сякаш
там някъде на края на света.

Една жена, но не случайна;
една жена, но не коя да е;
жена, обичаща безкрайно;
жена, която всичко може да даде.

А името и ще гори навеки,
там някъде във лятната тъма ;
изписано открай докрай със пръсти
и хванато от тази същата жена.