да сетя пак онази билка на живот,
която ни шепти с гласа си непринуден,
че всичко е безмислено без капчица любов.
Ах искам пак да литна тъй безгрижен,
както караше ме някога отдавна ти.
Да виждам кулите на твоя рай смирен,
смирил се във обятията ти, както преди.
И искам още да те чувствам вътре
в мен във моя дух и моя свят и мойто утро.
Спомняш ли си как не виждах свойто утре
без да те обгърна със ръце по тъмно?
Но искам този път да бъде веч но
да бъда влюбен до смъртта на вечната зора
ти да си до мен, любов човешка
аз да съм до теб, (сив скитник) докато умра
