Към теб

Отпивам аз от погледа ти жаден,

безсмъртен вир на щастие и лек

за ненаситната ми жажда, безпощадна

за убийствения ми копнеж по теб.

Измивам аз лика си във косите

твоите коси, лози от красота

моят образ е изваян от от сълзите

на изгубена от теб мечта.

В последен дъх приемам те във мене

Последна глъдка от безмъртния поток

затварям те аз вътре, със мене ще те взема

да ме пазиш във последния ми брод.

Потеглям с теб към моя край

във търсене на щастие и мир,

във търсене на своя сладък рай,

където ще съм с теб. Ще пия там от тоя вир

Летя на облаци от мойто вчера,
но гледам все напред, натам
където своя сетен брот аз ще намеря
и всичко що намеря на тебе аз ще дам.

Разкъсани платна

Аз плавах век след век,

да стигна тук с разкъсани платна,

да видя теб, да намеря своя лек

за разбитото сърце и скъсани платна.

Платната няма да зашия аз.

Скъсани да бъдат за да знам,

че било е тежко някога тогаз,

когато плавал съм към тебе сам.

Така когато съм със теб

ще знам че стигнал съм във рай.

Ще помня всяка буря век след век

и всяка буря ще ме помни до безкрай.

Ще помни всяка буря онзи роб

на любовта, странника с разкъсани платна.

Ще помнят моя път, ще помнят моя зов,

ще помнят безграничната мечта.

Мечтах да стигна тук сега,

където щастието вечно ще гори;

да бъдем с теб прегърнати така;

в безкрайна нощ ще се целунем до зори.

Защото за да стигнеш своя бряг,

където да свалиш разкъсаните си платна,

ще трябва буря да запомни твоя бяг,

за да разказва после колко си щастлив сега.