Понякога крия се плахо във сенките
на твоята улица с нито един светофар.
Тротоара тъй мокър прегръща ме;
приятел, съмишленик, верен другар.
Иска цигара, подпрян той на рамото му.
Колко ли пъти осъмвал съм с него?
Плаче той сякаш, хлипа и пита ме:
Колко ли нощи тук чакал съм тебе?
Тъжен е виждам го, даже разбирам.
Тук на таз улица ми мина живота.
Целия свят обикалям надлъж и спирам
при тротоара до вас, все тъй самотен.
Той ме е виждал да плача и стена;
виждал е май, и как те прегръщам.
Летния дъжд все слънцето сменя,
но тротоара все остава си същия.
Тука пораснах, на него се влюбихме.
Всяка хубава дума изрекох пред него.
Като верен свидетел с тебе го имахме.
А сега ми е все той едничка утеха.
Понякога крия се плахо във сенките
на твоята улица, вече пораснал и стар,
Чакам да дойдеш, но после аз сещам се,
Че вече не идваш на нашия мил тротоар.
